Римски императори траки и други от днешните български земи

Не един римски император произлиза от траките и днешните български земи. Юстиниан Велики в Aутентика пише “Tова е важно и всекиму известно, че ако някой спомене името Тракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благододните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Tези качества са типични само за тях, те ги имат по рождени в кръвта си .’’

• Максимин Тракиецът (235 – 238) роден в 173 г. в днешна Северна България или Мизия. Родителите му са от тракийско село в подножието на Стара планина (Хемус). Първият от т.нар. Войнишки императори.

• Клавдий II Готски (268 – 270) роден в 213 г., произхожда от провинция Дардания или от Сирмиум (дн. Сремска Митровица) в провинция Панония. Той отблъсква нападенията на гетите.

• Квинтил (270) роден през 220 г. в Сирмиум, Панония. Приема властта след смъртта на брат си Клавдий II Готски. Управлява кратко преди сам да сложи край на живота си при приближаването на Дунавската армия, начело с Аврелиан.

• Аврелиан (270 – 275) роден през 214 г. в Сирмиум. Възстановява териториалното единство на Римската империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век.

• Проб (276 – 282) роден през 232 г. в Сирмиум, Долна Панония. Според Аврелий Виктор „той имал големи познания във военното дело и можел да бъде наречен втори Ханибал, ако се вземе предвид умението му да закалява младежта и да намира различни занимания на войниците“. Последен представител на Войнишките императори с местен произход.

• Максимиан (Херкулий) (285 – 305) e роден ок. 250 г. близо до Сирмиум, и управлява Римската империя, заедно с Диоклециан през Домината.

• Максенций (306 – 312) e роден ок. 278 г., син на император Максимиан, и съперник на Константин Велики в Битка на Милвийския мост през 312 г.

• Галерий (293 – 311) е роден ок. 250 г. в тракийско село до Сердика – дн. София в провинция Дакия Аврелиана. Произхожда от тракийските племена на даките. Император от периода на Тетрархията той смята да прекръсти Римската империя на Дакийска. Страбон посочва, че даки и гети говорят един и същи език и са роднини на мизите.

• Констанций I Хлор (293 – 306) бащата на Константин Велики е роден в 250 г. в Мизия, Дардания, или в Илирик. Император от периода на Тетрархията.

• Константин Велики (306 – 337) е роден в Мизия, в бъдещия за над хилядолете български град Ниш (Наисус) през 274 г. Император Юлиан Апостат, роднина на Константин, споменава, че е от тракийски произход. Той премества столицата от Рим първоначално в София, временно, и накрая я установява в тракийският град Бизантион на Босфора. Позовавайки се на Кодин, Г. Сотиров посочва, че Константин Велики построява освен нея и други четири града – Перстлаба, Плискуба, Констанция, и Дристра. Според Сотиров това са Преслав, Плиска, Констанца (Кюстенджа) и Силистра (Дуросторум, Дръстър). Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 г., той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 г. Признат е за първия християнски римски император, а негова заслуга е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 г. (дословно копие на Сердикийския едикт на Галерий от 311 г.), с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята.

• Максимин Дая (308 – 313) е роден през 270 г. в Гамзиград близо до днешния Зайчар, в тогавашната провинция Дакия Аврелиана тракиец, възкачил се на римския престол в периода на Тетрархията. Страбон в книга VII посочва, че Дая произлиза от дакиец.

• Лициний (308 – 324) императорът съперник на Константин Велики е роден ок. 263 г. в Горна Мизия или в Дакия.

• Констанций II (337 – 361) вторият син на Константин Велики, роден в Сирмиум през 317 г. По-късните историци обикновено го считат за типичен византийски автократ, губещ се в сянката на Константин Велики, с качества и характер далеч по-незабележителни от тези на Юлиан Апостат.

• Констант (337 – 350) третият син на Константин Велики, роден в Константинопол през 320 г. Загива в битка скоро след подялбата на империята през 337 г. и неговите земи стават владение на Константин II (император) – първородния син на Константин Велики.

• Ветранион (350) е роден ок. 300 г. в Мизия римски император, управлявал едва няколко месеца.

• Юлиан Апостат (Отстъпникът) (355 – 363) е роден в Константинопол през 331 или 332 г., племенник на Константин Велики, той също е свързан с тези земи. Спрял нашествието на германските племена и спасил Рим.

• Йовиан (363 – 364) е роден през 331 г. в Сингидунум (дн. Белград) от мизийски родители. Извършва поход в Персия и възстановява силата на християнството. Последен представител на Константиновата династия.

• Грациан (375 – 383) e роден в Сирмиум през 359 г. и е представител на Валентиниановата династия. Заедно с източния император Теодосий I, окончателно налага християнството като единствена държавна религия на Римската империя.

• Констанций III (421) е роден в Ниш (Наисус) съимператор на Западната римска империя.

• Маркиан (450 – 457) е роден ок 390 г. в Мизия или в Илирия. Започва военната си служба в днешния Пловдив (Филипопол), за да достигне до император на Източната империя.

• Лъв Бесът или Лъв I Тракиец (457 – 474) е роден в Тракия ок. 401 г. и се издига от римските легиони до престола на император на Източната империя.

• Юстин I (518 – 527) е тракиец, роден ок. 450 г. във Ведериана или Бедериана (дн. с.Бадар) в днешна Македония, след бърза кариера в римската армия става император в Константинопол и помага за възкачането на племенника си Юстиниан на престола.

• Юстиниан Велики (527 – 565) е роден в 483 г. недалеч от Скопие – в Тауресиум или Теврезина (дн. с.Таор или Тавор), недалеч от родното място на чичо си Юстин. Дава на траките правото на самостоятелна църква. Той е строителят на базиликата Света София в Цариград през 537 г. и последният велик римски император.

Освен императори нашите земи дават и видни римски пълководци като роденият през 390 г. в Силистра (Дуросторум) Аеций, победителят на Атила, наречен последният римлянин; Аспар (р.400 г.) от гетски произход; Сабиниан Велики (ср. V век); Велизарий (р.505 г.) от Сапарева баня (Германея) – дясната ръка на Юстиниан Велики.