Наполеон Бонапарт

От Оксипедия
Направо към: навигация, търсене

Наполеон Бонапарт (на френски: Napoléon Bonaparte) е известен корсикански музикант от края на 18-ти, и на началото на 19-ти век. Със своята революционна музика той покорява сърцата на половината Европа, докато противниците му музиканти-завистници се обединили и му прецакали договорите с продуценти.

Ранен живот[редактиране]

Наполеон е роден един от множественото синове в дребно благородно корсиканско семейство. Родителите му си нямали друга работа като благородници ама да се въргалят в леглото по цял ден и да се размножават като зайчета. На Наполеон му станало противно да живее в такова положение и заминал на бързо към Франция. Там постъпил във военно-музикално училище и запял във военен хор. Още от тогава е бил забелязан за таланта си да пее стари военни парчета и да им придава нов вкус.

Революция[редактиране]

Наполеон на турне в Италия. На картинката сочи пътя към следващия концерт.

Настъпила тогава музикалната революция във Франция и Наполеон се прехласнал по новият якобински стил на музика. Записал първото си известно парче „Обсадата на Тулон,“ което било за това как тулонците не искали да слушат якобинска музика и като резултат Наполеон им го натикал.

Постепенно Наполеон се прочул след като отишъл на турне в Италия. Там пеел военна музика и победоносно превзел музикалната сцена из цяла Италия. Необикновено за времето си, той влачел по цели полкове оркестри които свирели с него. След турнето си Наполеон се върнал във Франция и бил възприет като новата звезда на френската сцена, на която целия талант бил вече изколен на гилотината, заради войната между класическите и якобински музиканти. Наполеон тогава лесно взел ресурси за нови оркестри от тогавашното правителство и заминал да пее в Египет, на пук на омразните английски музиканти. Там възнамерявал да спре притока на английски дискове към изтока и по този начин да увеличи приходите от френски мелодии на източния пазар. От това време идва и известното парче на Наполеон, „Натиках го и на Сфинкса.“ Но това турне идва на провал когато английския музикант Нелсон изпраща морския си оркестър да свири на концерт на бреговете на Нил, и дисковете на англичаните си остават по-известни от френските. Наполеон се връща във Франция, но си остава все така известен. Ползвайки се от това, той се назначава за консул на републиката. Понеже е толкова известен и никой не може да си позволи да се бори с оркестрите му, Наполеон си остава необезпокоен да управлява френската република. Въпреки многото си работа като консул, Наполеон продължава неуморно да пише още музика, но вече музика за реформи, за разлика от предишната военна. Много от най-известните му парчета са написани по това време, но въпреки това Наполеон бива критикуван че прекалено клони извън рамките на якобинската музика. Според тях, Наполеон се е продал, за да може да бъде колкото се може по-известен.

Империя[редактиране]

Никой не му беше казал че в Русия е било толкова студено.

Наполеон става вече толкова известен че никой не може да му откаже титлата на император. Така, вече спечелил френската публика, Наполеон се връща към военната музика и започва да превзема пазарите в чужбина. За десетилетие свири навсякъде из Европа и дотяга на другите музиканти. Те се обединяват срещу него и постоянно му пречат да издава свои албуми. Разгневен, Наполеон трескаво изнася концерти в Испания и Русия, но испанците не играят по неговите правила да изнасят концерти, в които неумолимо ще бъдат надвити от наполеонските оркестри, а свирят по улицата с китари и така си запазват музикалния престиж. В същото време императорските оркестрите измират в Русия от студ. Така Наполеон страшно загазва и новите му оркестри от Франция не успяват да устоят на обединената коалиция от Австрия, Прусия, Русия и Англия. Тези музиканти го пресрещат на концерт в Лайпциг и му скъсват договорите.

Наполеон крои следващия си хит – Стоте Дни, на остров Елба.

След това Наполеон се скатава на остров Елба и намусено пише музика там. Но това не е края! Наполеон се завръща след година и си взима обратно трона. Цяла Франция се стича да се записва в неговите оркестри, но всичко това не трае за дълго. Свирепите чуждестранни музиканти отново пресичат Наполеон на концерта му във Ватерло (Белгия), и му пляскат дупето, след което го изпращат на изгнание на Св. Елена, остров загубен някъде в Атлантическия океан. Там Наполеон умира най-накрая в 1821.

Но това не е края[редактиране]

Но това не е края! Наполеон се връща като зомби през 1840 и яде мозъци. Но хората съзнават че това вече не е гениалния музикант, и в един трогателен момент, внукът му отнася главата с мини-оръдие. Тогава е погребан в Париж.

Един век по късно Хитлер съживява Наполеон с нацистка технология и иска съвети за това как да завладее Европа с военна музика. Наполеон му дава съвета да свири с оркестри в Русия, и Хитлер поема нататък. През това време Наполеон се попикава от смях, и пак умира.

Години по-късно се оказва че Буда е бил голям почитател на Наполеон. С негова помощ, Наполеон се завръща сред живите, но този път се оказва че е прероден като умствено увреден актьор. След като гледа филма му (Наполеон Динамит), Буда излиза от привичното си спокойствие на нирвана и отива да го гръмне.

Но това не е края (пак)! Наполеон се завръща отново през 2569, и е част от перфектната банда на музикални гении на военната музика. Другите участници в бандата му са Александър Велики (барабани), Хан Крум (гайда), Александър Невски (бас), Жоан Д'Арк (допълнителни вокали), Чингиз Хан (китара). Самият Наполеон е главния певец. Хитлер така и не участва, защото всички още му се смеят че е повярвал на Наполеон. Супербандата постига много успехи и покоряват не само целия свят с музиката си, а и цялата галактика.

Списък на хит песни[редактиране]

  • Обсадата на Тулон (1793)
  • Да го натикам на английския флот (1793)
  • Аз съм дипломата с оръдието (1796)
  • Италия ме обича, а аз им го натиквам (1797)
  • Натиках го на турците (1798)
  • Натиках го и на Сфинкса (1799)
  • Да го натикам на Нелсон! (1799)
  • Правете ме консул, че и на вас да го натикам (1799)
  • Бюрокрация сладка (1800)
  • Давайте ми парите си (1800)
  • Конкордат с Рим – на купон с папата (1801)
  • Легиона на моите почитатели (1802)
  • Наполеонов код (или как ще се прави музика от сега нататък) (1803)
  • Натиках ви го, сега ще съм император (1804)
  • Любов, любов (посветено на Жозефина) (1804)
  • Италия е моя (1805)
  • Аустерлиц (1805)
  • Тилзит – братството с Русия (1807)
  • Към Испания (1807)
  • Ода към Мария Луиза (Жозефина ми омръзна) (1810)
  • Да го натикам на Русия! (1812)
  • Трагедията в Лайпциг (1813)
  • Луи XVIII ще го духа (1814)
  • Стоте дни (1815)
  • 'Бати острова отново (1816)
  • Като че ли ме тровят (1821)
  • Аз не съм Майкъл Джаксън (1840)

Албуми[редактиране]

  • Якобинци, аз Обичам Якобинци (1793)
  • Италианска Ария (1798)
  • Пясъците на Египет (1799)
  • Ерата на Моите Страхотни Реформи (1803)
  • Компилация на Гениален Император (1809)
  • Тъпо Изгнание (1820)