Жмуди
Жмуда - (lat "жмудикус вкусис")
Разпространение:
Среща се все по-рядко в Източна Европа, главно Югозападна България. При оранжерийни условия се забелязва повишено ниво на каротен, но иначе цветът е същия познат жълто-сив. Видът е на изчезване, за това и няма актуални снимки. А само рисунка.
Двама български учени правят опити за отглеждане и съхранение на вида.
Инж. Симеон Иванов е със завършен Техникум по Селско Стопанство, специалност ОЗК(Отглеждане на Земеделски Култури).
Агроном д-р земеделски науки Дана Дакова е основател на движението - "Жмуди без генно модифициране".
И двамата са понастоящем член-кореспонденти към Института за изчезващи растителни видове.
Лечебни свойства:
Установено е, че при правилна дозировка, жмудите имат явен ефект върху раждаемостта, в частност близнаците при рогатия добитък. Все още се проучва възможността за клониране на жмуди при полеви условия. След ферментация запазват специфичния си тръпчив вкус, (вж вино "Пъстра черга").
Интересни факти:
Не можем да пропуснем една от най-важните характеристики на Жмудата. Съсредоточаването и край морски басейни повлиява положително климата. Отчитано е понижение от 1до 2 градуса Целзий при по-големите популации. При отваряне пакет Жмуди, дръжте в хладилник - съветват агрономите. Ферментират бързо на слънчева светлина и дрождите им могат да предизвикат халюцинации от семеен и личен характер, главно асоциирани с родители.
По-малкият вид Жмуда (lat - жмудикус вкусис литълс) може да се отглежда и в стайни условия, като вида е декоративен. Само цъфти, не ражда плод. Струва около 5 лева
По-дребните представители се откриват в картините на късния Владимир Димитров-Майстора и Евстати Харагюзле. Венчелистчетата му наподобяват трилистна детелина. Както при четирилистната, счита се, че жмуда с 4 листа носи късмет и плодовитост - (в градината и семейството).
Заради специфичния си мирис на Халсие, Жмудата е предпочитано градинско растение пред Роза, Зюмбюл и др. Плода на голямата жмуда се топа като каучуково топче, когато бъде ударен в асфалт.
