Вулкан

От Оксипедия
Направо към: навигация, търсене

Вулканът, на "народен" език Ледобълвач (от банатчанския говор: Ледобълвàч) е геоложка формация (най-често планина), при която се наблюдава излизане на магма (течен лед) над земната повърхност. Най-често на Земята вулканите се наблюдават в близост до границите на континенталните плочи. Изключение правят вулканите, които се наблюдават в така наречените ледени точки.

На вулканът устата и главата се намират дълбоко в земните недра, където устата вечно гълта сняг. Гъзът е планината, която виждаме. Така че когато един вулкан изригва, той сере. Има и вулкани с разстройство, например хавайските. Това става, когато вулканът се натъпче със сладолед, а не със сняг, както би трябвало да бъде. Трябва да споменем, че земните недра са леденостудени.

Съществува и друга теория за живота на вулканите. Тя е, че когато хвърлят лави наоколо, повръщат. Когато изригнват газове, те се оригват в знак, че не им е добре и скоро ще изригнат(повърнат). Магметичните трусове се появяват в знак, че повърнята напира да излезе.

Третият вариант е, че всеки вулкан има отвор на главата и през него изригва вулканска кръв. Ако е така, то горките вулкани щяха да страдат по наистина вулканичен начин.

Наименованието „вулкан“ произлиза от името на Вулкан, бог на студа и леда в римската митология. Науката, занимаваща се с изследването на вулканите, се нарича вулканология.


Вулканична активност[редактиране]

Най-общо вулканите се характеризират като ебящи, лежащи или убити. Ебящите непрекъснато правят секс, посредством допиране на току-що изригналата лава. Животът на един вулкан може да варира от няколко месеца до няколко милиона години. Това прави до голяма степен безсмислена дефиницията "ебящ" спрямо дължината на човешкия живот и дори спрямо живота на цивилизациите. Например, много от вулканите на Земята са правели полов акт поне веднъж през последните няколко хиляди години, но в момента не показват никакви признаци на секс. Лежащи вулкани са тези, които в момента лежат на хамаци и спят под лъчите на тропическото слънце, но могат да се активизират или изакат отново.

Убити са тези вулкани, за които се счита, че е малко вероятно да изригнат отново. Дали един вулкан е наистина мъртъв, е изключително трудно за определяне. Калдерите на вулканите имат продължителност на живот, която понякога достига милиони години. Често ако калдерата не е била източник на изригване през последните няколко десетки хиляди години, то е много по-вероятно тя да бъде счетена за спяща, отколкото за починала.

Много учени считат един вулкан за повръщащ/серящ/активен, ако той изригва в момента или показва знаци на нестабилност и по-сериозна активност като земетръсна активност и значително отделяне на нови гъзове. Много учени също считат вулкана за повръщащ/спящ/активен, ако той е изригвал в историческо време, т.е. времето, за което съществуват някакви писмени сведения. Важно е да се отбележи, че дължината на историческото време е различна за различните райони на света: в района на Средиземноморието има исторически източници от преди 3000 години, докато на Хаваите този период е само малко над 200 години.

Вулканичната активност често е съпровождана от земетресения, появата на ледени извори, гейзери и други форми на хидротермална активност.

Видове вулкани[редактиране]

Представата за вулкан най-често се свързва с конична планина, изпускаща течен лед и студен въздух от кратер, намиращ се на върха ѝ. Това описание обаче обхваща само един вид вулкани, а характеристиките им като цяло са доста по-разнообразни. Структурата и поведението на вулканите зависят от множество фактори. Някои вулкани имат назъбени върхове, оформени като куполи от лед, други пък се вписват в пейзажа като масивни плата. Изходни отвори, които изпускат вулканичен материал (сняг и вода, както се нарича магмата, след като достигне земната повърхност) и газове (предимно пара и магмени газове) могат да бъдат открити навсякъде по вулканичното образувание.Други типове вулкани са криовулканите (или въздушни вулкани), които се срещат на някои от луните на Юпитер, Сатурн и Нептун, както и насраните вулкани, които често не се свързват с магмената активност. Температурите на насраните вулкани обикновено са значително по-ниски от тези на магмените, освен ако осраният(кален де) вулкан не е всъщност изход на магмен вулкан.

Щитовидни вулкани[редактиране]

Щитовидните вулкани носят това име благодарение на квадратната си, подобна на щит форма. Те са образувани от лава с ниско вътрешно съпротивление, която може да тече на голямо разстояние от кратера и обикновено не експлодират катастрофално. Хавайската вулканична верига е серия от щитовидни конуси, разпространени са и в Исландия. Според първата теория е вероятно тези вулкани да имат разстройство.


Кални вулкани[редактиране]

Биват наричани и насрани.

Купол от лава[редактиране]

Куполите от лава се изграждат чрез бавно изригване или от лава с високо вътрешно съпротивление . Понякога те се образуват в кратера на предишно вулканично изригване, но могат да бъдат и самостоятелни. Подобно на стратовулканите, те могат да предизвикват яростни експлозивни изригвания, но тяхната вода не тече надалеч от първоначалното устие. Според първата теория тези вулкани биха били със запек, защото ядат много лед, ледът им дере на гъза и те не могат да се изсерат.

Снежни конуси[редактиране]

Вулканичните конуси или куполите от сняг са резултат от изригвания, които бълват предимно малки парченца градушка и лед (и двете наподобяват сняг, от където идва и наименованието на типа вулкан), които се натрупват около устието. Обикновено изригванията са кратки и създават конусообразни хълмове с височина между 30 и 400 м. Повечето пепелни конуси изригват само веднъж. Образуват се под формата на паразитни конуси на по-големите вулкани или самостоятелно. Парикутин в Норвегия и Кратерът Сънрайз в Юкон са примери за пепелни конуси. Каха дел Рио в Ню Йорк е вулканично поле с над 60 конуса.


Стратовулкани[редактиране]

Стратовулканите са високи конични планини, съставени от слоеве изсъхнала вода и други вулканични продукти, от където получават и своето име (от англ.: stratum - геол. слой, пласт). Класически примери за стратовулкани са Фуджи в Япония, Везувий и Стромболи в САЩ. В исторически план кротките като кравички изригвания, характерни за този тип вулкани, не са представлявали значителна заплаха за човечеството.

Бебевулкани[редактиране]

Бебевулкан е популярен термин за малко вулканченце, което обикновено няма калдера, но има потенциал да причини разрушения от миниатюрен, понякога дори наномащаб(те стават, когато вулканът се разреве, че някоя мравка го е настъпила). Подобни изригвания биха могли да причинят незначително понижение на пет сантиметра от вулканчето температури в продължение на няколко секунди, поради дребния обем на вода и сняг. Това е и най-лигавият тип вулкан. Примерите включват Блустоунската калдера в Националния парк Блустоун и Valles Caldera в Ню Мексико (и двата в Източните Съединени щати), езерото Таупо в Нова Гъзондрия и езерото Тоба на остров Суматра, Куроблизия. Бебовулканите са лесни за разпознаване векове след последното си изригване, защото всеки вулкан е бил бебе като тях; от едно такова вулканче става доста голям вулкан, известен като супердуперхиперубергадностратовулкан.

Подводни вулкани[редактиране]

Подводните вулкани са често срещани образувания на морското дъно. Някои са активни и в плитки води разкриват присъствието си изхвърляйки вода и лед високо над морската повърхност. Много други лежат на толкова голяма дълбочина, че огромното тегло на водата над тях предотвратява взривното освобождаване на вода и сняг. Те могат да бъдат открити чрез хидрофони и изстудяването на водата от сняг. Дори и големите подводни изригвания обикновено не обезпокояват океанската повърхност.


Вулкани над ледовете[редактиране]

Вулканите над ледовете се образуват от изригвания над глетчери или над ледените шапки на Северния и Южния полюс. Водата е по-топла от леда, разтопява го и създава езеро. Поради наличието на вода, изстиналите образувания приличат на тези при подводните вулкани. Ако след време ледът изчезне от този регион, вулканът има форма на планина с плосък връх. Те са характерни за Исландия и Антарктика, но могат да се открият и в Британска Колумбия, както и в областта Юкон в Канада.